Get Adobe Flash player


CHERNIVITBANNER

Местността

Възпоменателно тържество посветено на 137 години от гибелта на Ботевите четници

На 15 юни 2013г. в село Черни Вит в местността Десеткар, на паметника издигнат на лобното място на Ботевите четници – кап. Никола Дончев Войновски и Илия Милчев Пандурски, се състоя възпоменателно тържество посветено на 137 години от гибелта им.

Живата картина, бе пресъздадена от самодейци на НЧ „Христо Смирненски 1925г.” и гости от Национален клуб „Традиция”.

Тържество в село Черни Вит в местността Остриля

На 18 май 2013г. в село Черни Вит в местността Остриля, на бюст паметника на Дядо Нейо се състоя възпоменателно тържество посветено на 137 години от Априлското въстание.

Живата картина, в която Дядо Нейо-последният укривател на Георги Бенковски, скача в бурните води, за да не предаде войводата, бе пресъздадена от самодейци на НЧ „Христо Смирненски 1925г.”

На 12 юни 1948 г. е обявен резерват „Боатин”

Знаете ли, че:

 

На 12 Юни 1948 г. е обявен резерват „Боатин”

Той е най-старият сред деветте резервата в Централен Балкан. Обявен е на 12 Юни 1948 г., а за биосферен – през 1977 г.

„Боатин” е  защитена територия I категория по класификацията на Международния съюз за защита на природата.

Разположен върху площ от 1 597.2 ха, резерватът заема северните склонове на западния дял на Средна Стара планина под връх Тетевенска Баба.  Намира се в землището на с. Черни Вит – Тетевенско, северно от вр. Тетевенска Баба и обхваща басейна на река Черни Вит  с надморска височина от 800 м до около 2000 м. Горната му граница опира в алпийската част на планината, заета от субалпийски и алпийски пасища. Територията е силно пресечена, стръмна и труднопроходима. От централното било на планината се спускат многобройни и много стръмни в горната си част била. Спускащите се надолу реки Боатинска, Средна, Момина, Брусов дол, Калмишки дол и Телитски дол дават началото на р. Черни Вит. Скалната основа е доста разнообразна. Доминират гранитни формации, а в по-ниските части се срещат пясъчници и глинести варовити лиски. Почвите са кафяви горски и планинско горски тъмноцветни.

Национален парк Централен Балкан

Наричан “извор на живот”, Национален парк “Централен Балкан” впечатлява с изключително биологично разнообразие.

Национален парк “Централен Балкан” е сред най-ценните и най-големи природни територии в Европа от категория ІІ по Скалата на международния съюз за опазване на природата и природните ресурси /IUCN/. В парка има девет резервата – І категория по IUCN с обща площ над 20 хил. ха. Осем от резерватите , както и паркът, са включени в списъка на ООН на националните паркове и защитените територии. На площ от 71,669.5 ха паркът опазва уникални, само регулиращи се планински екосистеми, със специфично видово разнообразие. Четири от деветте строги резервата (I категория по IUCN) са включени в програмата на ЮНЕСКО “Човек и Биосфера”. В административно отношение Паркът се простира върху територията на 5 области (Ловешка, Габровска, Старозагорска, Пловдивска и Софийска), 8 общини и граничи със землищата на 33 населени места.

Горите покриват 56 % от територията на парка. Основен лесообразувател е букът – тук се опазва най-големият в Европа защитен масив от стари букови гори, заемащи 71 % от горската зона (40% от парка). Безлесната зона е оформена вторично и в голямата си част е обхваната от храстови съобщества сред които най-значимо участие имат хвойната и различните видове боровинки.

В парка се срещат 1 900 вида висши растения (над 50 % от флората на България), от които около 30 вида, срещащи се само в България, а 11 вида и 2 подвида от тях се срещат само в Централен Балкан и никъде другаде в света. Освен това тази част на Стара планина се обитава от 70 % от безгръбначните и 62 % от гръбначните животни у нас. Дивото великолепие на Балкана включва още и 229 вида мъхове, 256 вида гъби, 208 вида сладководни водорасли, над 200 вида лечебни растения. Птичият свят в парка е представен от около 130 вида – многообразие, което отрежда на “Централен Балкан” статут на орнитологично важно място в международен мащаб. Над 130 вида – висши растения и гръбначни животни са вписани в българската и световната Червени книги.

Световната значимост на Парка се определя от действащото формообразувателно огнище за растения и безгръбначни животни на кисела основа и представителна в световен мащаб територия за птиците от алпийската зона. 13 вида гръбначни животни имат в парка световно значими популации.

Река Черни Вит

Реката е много разнообразна, с бързеи и вирове. Може да се лови по всички познати методи с естествена и изкуствена стръв.
Мряната по Вит е най-търсена от местните риболовци. Най-употребяваната схема е „леко дъно“ – линията се утежнява с една сачма около 3-4 грама и се подава на дъното. Утежнението трябва да бъде така балансирано спрямо силата на течението, че сачмата и стръвта да се търкалят по дъното. Ударите на мрените са много отчетливи. Най-подходящата стръв са ручейниците, зеленките или торните червеи. Излизат мрени по педя, които са много борбени и изваждането им е невероятно удоволствие.
Кефалът е традиционен обект за риболов на Вит. Едрите клендаци се придържат основно в големите и бавни вирове. Витският кефал е много лаком и налита на всичко. Ако ловите на плувка с естествена стръв, може успешно да хващате кефали на скакалец, джанка, черничева дуда, малко жабче или пиявица. Използването на бял червей не е препоръчително, тъй като Вит гъмжи от дребни пръскачи, които нападат стръвта веднага. Кефалът в реката се лови добре и на спининг. Най-резултатни са белите въртящи блесни номер 1 и 2, както и воблерите, имитиращи жабчета, или тези с по-овална форма. Успешно може да се лови и на изкуствена муха. Средните по размер мухи от микропореста гума са се утвърдили като стандартна примамка.
Балканската пъстърва е третият основен вид за риболов в горното течение на Вит. През последните години реката беше зарибявана няколко пъти и популацията е относително стабилна. В участъка между Тетевен и Гложене пъстървите са по-малко, но за сметка на това може да се разчита на трофеен екземпляр.

Резерват Боатин

Резерватът е ситуиран в долината на непознатата за повечето български туристи, които идват от далечни градове, река Боатиница. Резерватът в най-ниските си част е около 800 м. като достига на места до 2000 м. надморска височина. Река Боатиница извира от вр. Тетевенска Баба, като освен това дава начало на друга река, разположена в местността, а именно – Черни Вит.

Със сигурност няма да имате никакви проблеми да намерите резерват Боатин, тъй като той е разположен югозападно от града Тетевен северно от върха Тетевенска Баба – намира се в землището на село Черни Вит, което пък е на няколко километра от Тетевен. Изключително стар резерват, който има богата история и през годините е успял да посрещне безброй посетители, повечето от които са се върнали поне един път там. Местността Боатин е обявена за резерват преди повече от 60 години – през далечната 1948 год., на 12 юни. Основна заслуга за съществуването на резервата има организацията ЮНЕСКО и организираната от въпросната програма Човек и биосфера, направила възможна по-нататъшната поддръжка на района.

По отношение фауната в резервата тя е представена предимно от множество видове прелетни птици. Освен това могат да бъдат видяни сови и кафяви мечки. В Боатин се срещат голям брой от видовете кълвачи в България – много от тях са в Червената книга на България. Резерватът наистина си заслужава посещението, особено през уикенда, когато се чудите къде да се изнесете в планината за няколко дни – известен е в страната ни освен с добре запазените чисти букови гори и с богатото разнообразие на кълвачи – почти всички видове, които можете да видите в България, имат популации в резерват Боатин.

Резерват Боатин е известен в цяла България, а и на Балканския полуостров с най-добре опазените чисти букови гори. Местността е изключително гориста като цяло, като средната възраст на дърветата е около 130 години (трябва да се има предвид, че най-възрастните достигат до 200 години и имати височина около 50 метра). На места в резервата се среща клек, от дървесните видове като представители на флората освен букове има и явор, габър, трепетлика, шестил и т. н.