Get Adobe Flash player


CHERNIVITBANNER

Любопитно

Празник на носията и народните обичаи в с. Рибарица 02.08.2014 г.

На 02.08.2014г. в село Рибарица се състоя празник на народните обичаи и народната носия. В този така пъстър празник взеха участие и самодейците към читалището в село Черни Вит.

В Рибарица участието бе със смесена фолклорна група, индивидуални изпълнения на децата с песни и музикални инструменти, танцов състав.

Цялостно представянето бе отлично и се завоюваха 1 златен медал на Венелина Недкова с гъдулка в конкурса за млади таланти, 1 сребърен медал на Стоян Пламенов Стоянов с кавал в същата категория.

Групата си тръгна също така с 2 бронзови медала, Цвета Христова на 4 годинки с песен и Виолета Димитрова с тамбура.

НЧ“ Развитие“, с. Рибарица връчи и специална награда за цялостно участие.

Поредните достойни участия на самодейците от НЧ “ Христо Смирненски 1925 г.“

Участието на ХІ “ Традиционен събор 1 ви май“, с.Васильово и Златна Панега беше през май и юни. Там взеха участие СФГ към читалището и индивидуални изпълнители. Танцовия състав не участва, тъй като децата все още са на училище, а повечето учат на други места извън село Черни Вит. Те са 10 упорити и талантливи момичета, с които сами си разработваме нови танци.

За тези 2 участия бяха връчени грамоти!

Художествен ръководител на певците и музикантите е Росен Александров, който много старателно и отговорно си върши работата, за което всички в селото сме му много благодарни.

ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ЧЕРНИ ВИТ – Марин Йотов Маринов

„ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ЧЕРНИ ВИТ” – с това звание управляващите и обществеността дават израз на своята признателност, почит и уважение към хора допринесли за историческото, стопанското, научното, културното и социалното развитие на с. Черни Вит. За почетни граждани се провъзгласяват от Кмета личности с постижения в своите професии.

ПОЧЕТНИТЕ ЗНАЦИ НА КМЕТСТВО ЧЕРНИ ВИТ СА:

  • ПОЧЕТНА ГРАМОТА СЪС ЗВАНИЕТО
  • РЕЗБОВАНА КУТИЯ С ГЕРБА НА ОБЩИНА ТЕТЕВЕН
  • КЛЮЧЪТ НА ЧЕРНИ ВИТ – ръчно изработен, резбован, стилизиран, интересен като вид.

На 03.02.2014г. Марин Йотов Маринов навърши 80 години.

След мотивирано предложение от Читалищното настоятелство при НЧ „Христо Смирненски 1925г.” с председател г-н Илиян Павлов и настоятелството на ПК „Три поколения” с председател г-жа Райна Петкова, като дългогодишен читалищен деец и човек с дългогодишен принос за селото, беше удостоен със званието „ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА СЕЛО ЧЕРНИ ВИТ”- ПО СЛУЧАЙ 80 ГОДИШНИЯТ МУ ЮБИЛЕЙ И ЗА СЪЩЕСТВЕН ПРИНОС ЗА КУЛТУРНОТО РАЗВИТИЕ НА СЕЛОТО.

Първи Март в кметство Черни Вит

Баба Марта и дечица от ЦДГ „Здравец” на гости в Кметството.

На 1 Март Баба Марта с децата от ЦДГ „Здравец”  поздравиха бабите от Пенсионерски Клуб „Три поколения” и персонала в Кметство Черни Вит. Те от своя страна ги почерпиха с лакомства и им подариха мартенички с пожелания да са бели и червени, здрави, весели, засмени  😛

Тържество в село Черни Вит в местността Остриля

На 18 май 2013г. в село Черни Вит в местността Остриля, на бюст паметника на Дядо Нейо се състоя възпоменателно тържество посветено на 137 години от Априлското въстание.

Живата картина, в която Дядо Нейо-последният укривател на Георги Бенковски, скача в бурните води, за да не предаде войводата, бе пресъздадена от самодейци на НЧ „Христо Смирненски 1925г.”

Пролетта в училище

Предстоящи събития за учениците от Черни Вит през пролетния сезон на 2012г.:

На 23 и 24 март 2012 година – участие в Международен конкурс „Орфеево изворче“- Стара Загора . Тридесет и шест изпълнения на малките музиканти ще огласят залите на конкурса и ще се състезават за спечелване на златните лири на Орфей.

На 30 март и 1 април 2012 година – участие в Национален конкурс „Диньо Маринов“ – Варна , ОУ „Георги Бенковски“, Черни Вит ще бъде представено от трима кавалджии, изпълняващи мелодии от Северняшка, фолклорна област, квартет тамбури, хор за  обработен фолклор, оркестър от смесени инструменти, гъдулар  и пет певици.

За пъстърва по Черни Вит

от Радослав Кискинов – Акулата

Следващите редове ще бъдат посветени на един риболов на пъстърва, който напрвихме с Лъчо и Левката по притоците на река Вит на 11 Май, Неделя.

Беше някъде към седем и нещо сутринта, когато влязохме в с. Черни Вит и спряхме на едно от мостчетата на реката в селото. Мястото беше ново за мен.

Река Черни Вит, която е един от притоците на р. Вит, не беше много малка. Предишните дни беше валяло, а и все пак пролетното снеготопене не беше завършило. Докато похапвах сутрешната закуска, застанах на моста, предъвквайки лакомо залък след залък и се любувах на гледките, които предлагаше реката. Преди моста, течеше през два ръкава, които се събираха малко след него. Беше сравнително широка на това място и оградена от скали и широколистни гори от към левият бряг и висок бряг с поляни от десният. Въпреки лошото време предишните дни, водата беше със сравнително бистър цвят. Лъчо слезе и нагази точно след моста, в мястото, което се образуваше под клоните на едно дърво, а Левката пое нагоре срещу течението й. Докато наблюдавах как Лъчо рутинно излавяше всеки квадратен метър от мястото пред него, на нимфа, се загледах в индикатора, който използваше. Като малка оранжева светлинка от фойерверки, индикаторът подскачаше и падаше всеки път, след като направеше кръгово замятане. Наслаждавах се на тактиката му на риболов, да облавя методично всяка „пътечка“ от реката, когато Левката ми подсвирна, да се обърна към него. Беше хванал първата за деня, дребна балканка – по-малка и от педя. Пусна я и продължи нагоре по реката.

Здъвках и последните залъци от сандвича с маргарин, пилешки пастет, лучец, сиренце и „Шпек“-че, хехееее, не ме питайте от къде избрах точно тази комбинация, хех, просто това успях да намеря в бързината рано сутринта в хладилника, та, какво бях тръгнал да пиша, а, да.., награбих мухарката и се спуснах да пробвам мястото точно над моста.
Реката беше буйничка на това място, но доста плитичка. Хлъзгавите камъни допълнително затрудняваха предвижването по нея. Успях някак си да запазя равновесие, преминах плиткия десен ръкав и заех едно по-тихо местенце, което се беше образувало на левия ръкав, точно след два по-големи камъка до брега. Мястото беше като извадено от учебник. Заех позиция, с приготвен такъм за нимфа и започнах да замятам. На едно от извозванията през мястото, точно преди да презаметна, изтегляйки нимфата от водата, успях да забележа малката черна сянка, която се изстреля след изплуващата нимфа. Индикатора, който висеше, буквално подскочи във въздуха, като звънче при риболов на дъно. Засякох рязко и усетих тежестта на рибата. След няколко секунди вече стоеше пред мен. Също маломерна балканка, около петнадесет сантиметра. Порадвах и се, така, докато я държах пред мен на повода, на борбата и за живот, която демонстрираше, въртейки се във водата като пумпалче, след което внимателно я откачих и я пуснах обратно на свобода.

Пещерите на Черни вит

 

В село Черни вит има доста предания за съкровища в близките пещери. Още в древността траките планинци са ги ползвали като складове да крият плячкосаното от керваните на Александър Македонски. Славният пълководец е имал доста ядове с набезите на местните племена.

Легендите всъщност посрещат още от входа на селото. Там се намират две естествени галерии, които се спускат надолу, надолу чак до ада, разказват местните хора. „Чедо, и ти ли за имането си дошлo? Да не влизате надоле, че нема да излезнете повече“, предупреждава ни възрастна жена.

Пъргавата баба разказва, че пещерата, която сме дошли да снимаме, взимала жертви открай време. „Мойта майка ми разказваше, че долу има несметни богатства на траките. Но златото не се вижда от труповете на юнаци отгоре му“, разказва пенсионерката. По думите й приказката пари при пари отиват била вярна, защото именно в тая пещера след Освобождението богатите турци заровили жълтиците си.

След 1879 година османлиите от тоя край, страхувайки се от вендета, тръгнали да бягат с цялата покъщнина. Керванът тъкмо поел надолу, когато хората се сетили, че по пътя дебнат много разбойници, които ще им светят маслото заради имането. Чудили се турците що да правят и най-старият предложил да скрият всичките ценности в пещерата досами пътя. И когато „жегата“ отминела да се върнат и да си вземат богатствата.

Според селското предание бежанците спуснали с въжета в подземните галерии над 100 кила жълтици, пендари и други накити.

„През 1979 година, по времето на Тодор Живков, военните дойдоха с едни странни уреди (вероятно скенери – б.а.) и започнаха да мерят дълбочината на галериите под земята. Точно след една седмица две войничета умряха от задушаване долу. От Генщаба си свиха такъмите и повече не се веснаха“, спомнят си по-старите хора. Те са убедени, че прокълнатото тракийско злато е причинило нелепия инцидент.

 

Пещерите в района селота са:

  • „Байовица“ – с.Черни Вит (с дължина 156 метра)
  • „Хайдушката“ – с.Черни Вит (с дължина 85 метра)
  • „Острилската пещера“ – с.Черни Вит (с дължина 84 метра)
  • „Сухата дупка“ – с.Черни Вит (с дължина 71 метра)
  • „Прохода“ – с.Черни Вит (с дължина 60 метра)
  • „Двуходица“ – с.Черни Вит (с дължина 41 метра)
  • „Крайпътната“ – с.Черни Вит (с дължина 39 метра)
  • „Дереклията“ – с.Черни Вит (с дължина 38 метра)
  • „Черната яма“ – с.Черни Вит (с дължина 36 метра)
  • „Малка Байовица“ – с.Черни Вит (с дължина 32 метра)
  • „Бръшлянеца“ – с.Черни Вит (с дължина 26 метра)
  • „Асаница“ – с.Черни Вит (с дължина 24 метра)
  • „Проходника“ – с.Черни Вит (с дължина 21 метра)
  • „Бай дупка“ – с.Черни Вит (с дължина 18 метра)
  • „Чаталестата“ – с.Черни Вит (с дължина 17 метра)
  • „Дълбоката яма“ – с.Черни Вит (с дължина 16 метра)
  • „Лисина дупка“ – с.Черни Вит (с дължина 16 метра)
  • „Лисичарника“ – с.Черни Вит (с дължина 16 метра)
  • „Карната дупка“ – с.Черни Вит (с дължина 14 метра)
  • „Цепкулята“ – с.Черни Вит (с дължина 13 метра)
  • „Ярула“ – с.Черни Вит (с дължина 12 метра)
  • „Чучулевата яма“ – с.Черни Вит (с дължина 10 метра)
  • „Бучалото“ – с.Черни Вит

 

По в-к „Стандарт” , Любомир Старидолски – С. М.