Get Adobe Flash player


CHERNIVITBANNER

История

3 март в село Черни Вит

3 март в село Черни Вит – Ден за почит и поклон пред паметта на загиналите за освобождението на България!!!

Националният празник на България също беше отбелязан традиционно. На фона на патриотична музика, в парка пред кметството, пред паметника на загиналите, изнесоха рецитал ученици от ОУ „Георги Бенковски” с.Черни Вит, слово от кмета на селото и бяха поднесени венци и цветя в знак на признателност.

Черни Вит почита паметта на Апостола на свободата!

Черни Вит почита паметта на Апостола на свободата!

На 19 февруари всяка година e традиция Чернивитчани да се събират пред Чорбаджийската воденица и да почитат паметта на Апостола на свободата Васил Левски.Слово от кмета на селото, рецитал от ученици от ОУ „Георги Бенковски”, венци и цветя в знак на признателност

Черни Вит празнува Бабинден

Членовете на ПК „Три поколения“ се подготвят да отпразнуват бабинден на 21.01.2014г.

На 21 януари по стар стил празнуваме Бабинден, в чест на „бабата“ – акушерката в старото българско село Черни Вит.

Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на „бабите“ – жените, които помагали на младите булки и невести, когато са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са „бабували“ на родилките. Този празник има езически корени и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува и от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие.

Възпоменателно тържество посветено на 137 години от гибелта на Ботевите четници

На 15 юни 2013г. в село Черни Вит в местността Десеткар, на паметника издигнат на лобното място на Ботевите четници – кап. Никола Дончев Войновски и Илия Милчев Пандурски, се състоя възпоменателно тържество посветено на 137 години от гибелта им.

Живата картина, бе пресъздадена от самодейци на НЧ „Христо Смирненски 1925г.” и гости от Национален клуб „Традиция”.

Традиции

Черновитчани съхраняват традициите на дедите си! 

Ако преди време управниците не бяха решили да откъснат някогашната махала Дивчово от Черни Вит, тетевенското село щеше и до днес да е най-дългото у нас – цели 18 километра. Загърнати в зелената яка на Балкана, къщите му следват по петите реката на двата бряга и се оглеждат в тъмните є води. Закичени са с румени мушката, заобиколени са с градини, набодени с боб, картофи, чубрица, а зад оградите им се мяркат приведени гърбове. Сигурно няма друго населено място с толкова минувалки, както казват в тоя край на мостовете, опънати над реката, на която е кръстено селото. Около 15 са – каменни, бетонни, дървени. Открай време тия минувалки свързват двете страни на селото. Така реката не го разделя, а го събира

Някога щом водите є се разбеснеели и отнасяли минувалката, никой не търсел кметът да я поправи. Цялата махала се събирала и решавала кой какво ще даде, за да я вдигнат отново – един носел греди, друг дъски, трети нарамвал лопати, впрягали джовгарина – два чифта волове, примъквали дърветата и я поправяли сами. Нали те ще минат утре по нея. А сега всеки псува кмета и чака той да им поправи мостовете.

Селото, което преди стотина години накарало Вазов да възкликне: „Аз съм слисан!“, има обаче и един кусур. За разлика от близкото Рибарица, Черни Вит се намира встрани от Тетевен. За да влезеш в Рибарица, трябва да минеш през Тетевен. „Това са прости, но значими неща – убеждава ни Марин Иванов, народен певец, събирач на местния фолклор и бивш кмет на селото. И дава пример – тетевенци се гордеят, че Вазов пристигнал в града им и след като впил поглед в позлатените от слънцето планински върхове, написал: „Ако не бях дошъл в Тетевен, и аз щях да бъда чужденец за майка България.“ Казал го е, ама след това заминал за Рибарица. И защо? Защото, ако пет километра преди да влезе в града, беше свил вдясно, щеше да види село Черни Вит и нямаше да отиде ни в Тетевен, ни в Рибарица – подсмихва се под мустак бившият кмет и добавя: – „Местните не са лесни. Но балканджията последен ще се предаде пред лошотията.“ Някога също така задружно селото вдигало къщите си. Тръгне ли някой да си строи дом, съседите опъвали поред трапези пред майсторите. Така помагали на новодомеца. Днес хората са се променили малко, но още не са се овълчили както тия, дето се гъчкат в града. Планината ги кара да се държат здраво един за друг.

Георги Бенковски и Нейо Крачунов

Годината е 1876, Априлското въстание е разгромено. Бенковски повежда Хвърковатата чета към Стара планина. Целта му е да срещне Ботевата чета или да ги преведе във Влашко и от там да продължи революционната борба. Въстанците потеглили с „отворен байрак“. Големият мемоарист Захари Стоянов пише за четата: „Тя се състоеше от 70-75 души, повечето конница.“ Тръгват, „без път, на север към Етрополе. Започва да вали. Дъждът се усилва, пада град, валежът преминава в мокър сняг.“-пише в спомените си Тома Георгиев (първият секретар на четата). Въстаниците попадат на засади от турската потеря първо около Етрополе и после на запад с.Лопян, някои се загубват през продължителния преход.

Бунтовниците срещат трима овчари, които им донасят хляб, сланина, кисело мляко и парче каменна сол. Двадесет годишният син на единия овчар ги повежда към Тетевенския район. На 7 май /стар стил/, след раздялата с водача си, четата почива в местността Блюци. Захари Стоянов пише: „Намаленият състав на Хвърковатата чета започва да се суши на появилото се вече слънце. Петдневният дъжд и мъгла са просмукали цялото облекло. Някои търсят киселец, други заспиват. [1]

Тогава се срещат с Нейо Крачунов.

Част от четата виждат един българин, който „се щурал около една нива кокорузи“. Изпращат 5-6 души, които довеждат изплашения човек от махала Остриля на село Черни Вит. „Той беше човек на възраст около 40-45 години, сух, висок, с черни тънки мустаци и ако не се лъжа името му беше Станчо, родом от колибите.“[З.С.]
З. Стоянов бърка и името на човека , и неговата възраст. Авторът на „Записките…“ пише за името му „ако не се лъжа“, но той греши. В действителност това е Нейо Крачунов от махала Остриля на с.Черни Вит, тогава Колиби Черни Вит. Той е роден през 1819 година. През тези години от Остриля с име Станчо е бил само бащата на двамата братя, заточеници от Арабаконашкия обир, Марин и Въло Станчеви. „След посещението на З. Стоянов, по-късно след освобождението в Тетевенския край и след излизане от печат на неговата книга“записки по…“ случаят за Нейо Крачунов добива необходимата гласност. За това тетевенския историограф Д.Д.Стойчев пише, че: „З.Стоянов в своите записки погрешно нарича Нейо Крачунов – бай Станчо.“[За повече информация-книгата на Райко Райков „Село Черни Вит“]

Гложенски манастир

Според преданието манастирът е построен през 13-ти век, когато по тези места се заселва украинският княз Георги Глож с благословията на цар Иван Асен II. В близост до кръстеното на него село Гложене и река Черни Вит той основава света обител, посветена на Св. Георги Победоносец, икона на когото носи със себе си. Според легендата, скоро след основаването на манастира, иконата многократно е изчезвала от обителта, само за да бъде намерена по-късно на хълма недалеч от селото, на който се намира настоящият манастир. Това необяснимо ‘бягство’ на иконата е било изтълкувано от монасите като божи знак за това, че манастирът трябва да бъде преместен на хълма, което и те в крайна сметка правят в края на 14 век. За кратко време, двата манастира съществуват паралелно, свързани от тунел помежду си. Този проход е използван многократно от Апостола на свободата Васил Левски за бягство от турците. За съжаление тунелът е затрупан от земетресение през 1928 г. В манастира е живял и известният български книжовник Васил Друмев след като княз Фердинанд, който изповядва католицизма, постановява Друмев да бъде затворен там. В продължение на 15 месеца той изкарва на солена риба и вода, както и на скришом давани му провизии от милостиви монаси през незабележим отвор на тавана на стаята му. Васил Друмев е освободен след падането на правителството на Ал. Стамболов.

 

Манастирският храм е създаден с основаването на новия манастир през 14-ти век. Бил е богато украсен със стенописи, които за съжаление просъществуват до 1913 г. когато земетресение срива до основи църквата. Днешната черква е построена през 1951 г. върху основите на старата и предствлява сравнително тясна, но висока постройка.

Марин Иванов

Марин Иванов  е сред хората, които са изучавали традиционната музикална култура на Черни Вит и близките малки села. Дълги години това е било основната му задача като служител в читалището. Днес съборът постепенно променя и обогатява своя облик. Младият кмет Цветан Димитров търси нови акценти в традиционното събитие. ”Последните няколко издания са тематични. – разказва той и продължава: През 2005 г. от сцената прозвучаха изпълнения на най-малките певци. Те изпяха някои от песните, които Васил Стоин е събрал в селото. Издирихме хората, чиито имена е записал фолклористът и помолихме техните наследници да научат същите образци, които са издадени преди десетилетия в сборника ”От Тимок до Вита”.

Тази година музиката, която прозвуча на фестивала беше изключително разнообразна – детски фолклор, градски песни, авторски пиеси на фолклорна основа, народни оркестри. Едно от най-интересните участия беше на Духовия оркестър от гр.Ябланица. ”Той съществува повече от 35 години и има огромна роля в културния живот на малкото градче. Като засвири духовата музика, настроението веднага става празнично.” – каза г-н Христов, секретар на читалището в Ябланица. В Черни Вит бяха дошли и няколко групи от българо-мохамеданските села в района, чийто фолклор също е изключително интересен. (по Албена Безовска)