Get Adobe Flash player


CHERNIVITBANNER

Ученици от ОУ”Г.Бенковски”, написаха прекрасни творби за исторически личности в Черни Вит

 

Посвещавам на Нейо Крачунов,

укривател на Георги Бенковски

и неговите четници в Чернивитския балкан

 

 

Годината е 1876. Гората зеленее. Средата на Mай е.

Тогава , аз, Нейо Крачунов бях на нивата с кукуруза и видях , че към мене се задават шестима души с униформа и фесове с пискюли на главите.

Сетих се, че това са хора от Хвърковата чета на Бенковски. Бях дочул нещо за въстание на юг, но нали живеех далече от града , а и нямаше наши хора там, трудно научавахме вестите.

От дума на дума, разбрахме се, и те ме заведоха при войводата. А той, малко притеснен, помоли да ги скрия някъде.

Поведох ги по стръмната пътека към една малка, тайна пещера, високо над селото. Обещах им храна и си тръгнах.

Изтръпнал от страх не помня как стигнах до дома си. Забравих и нива и животни. Цяла нощ не мигнах и в тъмни зори завих каквото намерих за храна, и тихомълком поех към пещерата.

Но там нямаше никого. Само разхвърляни вещи по пода. Бързо се спуснах към моята махала Остриля и зачаках да се свечери.

Елка, чийто баща беше забелязал въоръжени хора , дойде с мене, но от бунтовниците нямаше и следа. Бяха заминали.

Тежки времена бяха…

Не смеех да ида на нивата , а и на следващия ден турците от Тетевен вече ме търсеха. Бързо се скрих в махала Десеткар, но и това не помогна. Намериха ме и ме арестуваха.

Колко бой отнесох в конака, само аз си знам, но не издадох Бенковски. Устните ми сякаш бяха залепнали и не издаваха никакви звуци.

Горещата верига, която увиха около врата и тялото ми не помогна и те набиха клинци под ноктите ми.

До едно време усещах силна болка, но после, види се, съм изпаднал в безсъзнание.

На следващия ден напуснах конака, натовариха ме в каруца и като стигнахме Остриля, разпитът започна отново.

Предполагаха, че войводата се крие в този район. Отново нагорещиха верига, но нищичко не казах. Поведоха ме към Станчов мост.

Знаех, че това е началото на мъките ми и докато не издам четата няма да ме оставят.

Стигнахме средата на моста. Реката беше буйна и мътна от топящите се снегове.

Не се колебах дълго, скочих в пенливите студени води на река Черни Вит и тя ме понесе надолу.

Успях да се хвана за един клон надолу по течението и така се спасих.

След седмица турците вече не ме търсеха, бяха убили Бенковски някъде в Рибарица.

Оживях… и дочаках освобождението.

През 1878 година давах сено и храна на руската войска. Но до края на живота си не забравих Бенковски и неговите момчета.

Поклон!

Деян Маринов Маринов – V клас

ОУ”Г.Бенковски”, с. Черни Вит


ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ

ДЯДО НЕЙО

ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ- 

ХРАБЪР И СМЕЛ,

ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ-

ХИТЪР, УМЕЛ.

ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ

ЧЕТАТА СБРА

И КЪМ БАЛКАНА

НА КОН ОТЛЕТЯ.

МИСЛИ ЗА ВСИЧКИ,

КОГО ДА СПАСИ.

БРОДИ И ТЪРСИ

ПРЕЗ ТЪМНИ ГОРИ.

ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ-

ХРАБЪР И СМЕЛ,

ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ-

ХИТЪР, УМЕЛ.

ДЯДО НЕЙО БЕНКОВСКИ ПОВЕДЕ 

ВЪВ ПЕЩЕРА ПОТАЙНА ЗАВЕДЕ.
n
НО НЕ ЩЕШ ЛИ НАСРЕД ПЪТ

СРЕЩНА НЕПРИЯТЕЛ ЛЮТ.

ГДЕ ВОЙВОДИТЕ СКРИ?

ПИТАТ ТУРЦИТЕ ЗЛИ.

НЕЙО НИЩО НЕ РЕЧЕ ,

КЛИНЦИ ЗАБИВАТ МУ ВЕЧЕ.

ОКОВАН С ВЕРИГИ

ПО МОСТА ГИ ВОДИ.

В МИГ РЕШИ И СКОЧИ,

И ТАЙНАТА С НЕГО ЗАКЛЮЧИ.

Виолета Павлинова Димитрова

V клас

ОУ”Г.Бенковски”, с. Черни Вит

Илияна Георгиева Христова

V клас

ОУ”Г.Бенковски”, с. Черни Вит

Comments are closed.