Get Adobe Flash player


CHERNIVITBANNER

На 12 юни 1948 г. е обявен резерват „Боатин”

Знаете ли, че:

 

На 12 Юни 1948 г. е обявен резерват „Боатин”

Той е най-старият сред деветте резервата в Централен Балкан. Обявен е на 12 Юни 1948 г., а за биосферен – през 1977 г.

„Боатин” е  защитена територия I категория по класификацията на Международния съюз за защита на природата.

Разположен върху площ от 1 597.2 ха, резерватът заема северните склонове на западния дял на Средна Стара планина под връх Тетевенска Баба.  Намира се в землището на с. Черни Вит – Тетевенско, северно от вр. Тетевенска Баба и обхваща басейна на река Черни Вит  с надморска височина от 800 м до около 2000 м. Горната му граница опира в алпийската част на планината, заета от субалпийски и алпийски пасища. Територията е силно пресечена, стръмна и труднопроходима. От централното било на планината се спускат многобройни и много стръмни в горната си част била. Спускащите се надолу реки Боатинска, Средна, Момина, Брусов дол, Калмишки дол и Телитски дол дават началото на р. Черни Вит. Скалната основа е доста разнообразна. Доминират гранитни формации, а в по-ниските части се срещат пясъчници и глинести варовити лиски. Почвите са кафяви горски и планинско горски тъмноцветни.

Основното предназначение на резервата е да се запазят вековните букови гори, известни като боатински бук. Те са едни от най-старите не само у нас и на Балканския полуостров, но и в Европа. Освен това, в покойните и тихи боатински гори, богати на вода и храна, се срещат голям брой видове животни, запазването на които е много важна задача на тази защитена територия. Висшата флора в резервата е представена от около 550-600 вида. В него са регистрирани 8 ендемични вида, половината от които са български и половината – балкански ендемити. Българският ендемит Трицветна острица, е регистриран до сега само в тази част на парка. Реликтните видове са два – планински явор (жешля) и български скален копър. В Червената книга на България са включени 14 вида с категория “рядък”.

В растителната покривка преобладават горските екосистеми, заемащи 99% от територията на резервата. Основни дървесни видове са букът и смърчът. Доминира формацията на бука, която покрива 82 % от площта. Буковите гори формират основния пояс в резервата с ширина 600-800 м от 800 о 1580/1680 м н.в. Средната им възраст е 150 години, а отделни дървета надхвърлят 180-200 години и стигат височина 40 и повече метра.

В буковия пояс се срещат балканските ендемити – планински явор, мизийска камбанка и панчичева пищялка. Разпространени са и редки видове като лудо биле, планинска дилянка и хоботниче. В непосредствена близост до резервата се намира единственото находище на клек в Средна Стара планина.

Животинският свят е многообразен. Срещат се около 80 вида птици, 64 от тях гнездящи, като уралска улулица – древен пришълец по нашите земи от времената на последните заледявания, едно от малкото реликтни гръбначни животни, пернатонога кукумявка, полубеловратова мухоловка, южен и черен кълвач, сокол скитник. Резерватът е убежище за характерните за планинската зона на умерения пояс животни – кафява мечка, вълк, лисица, дива котка, бялка, златка, благороден елен, сърна, дива свиня. В недалечно минало рисът също е обитавал тези гори.

Comments are closed.