Get Adobe Flash player


CHERNIVITBANNER

Национален парк Централен Балкан

Наричан “извор на живот”, Национален парк “Централен Балкан” впечатлява с изключително биологично разнообразие.

Национален парк “Централен Балкан” е сред най-ценните и най-големи природни територии в Европа от категория ІІ по Скалата на международния съюз за опазване на природата и природните ресурси /IUCN/. В парка има девет резервата – І категория по IUCN с обща площ над 20 хил. ха. Осем от резерватите , както и паркът, са включени в списъка на ООН на националните паркове и защитените територии. На площ от 71,669.5 ха паркът опазва уникални, само регулиращи се планински екосистеми, със специфично видово разнообразие. Четири от деветте строги резервата (I категория по IUCN) са включени в програмата на ЮНЕСКО “Човек и Биосфера”. В административно отношение Паркът се простира върху територията на 5 области (Ловешка, Габровска, Старозагорска, Пловдивска и Софийска), 8 общини и граничи със землищата на 33 населени места.

Горите покриват 56 % от територията на парка. Основен лесообразувател е букът – тук се опазва най-големият в Европа защитен масив от стари букови гори, заемащи 71 % от горската зона (40% от парка). Безлесната зона е оформена вторично и в голямата си част е обхваната от храстови съобщества сред които най-значимо участие имат хвойната и различните видове боровинки.

В парка се срещат 1 900 вида висши растения (над 50 % от флората на България), от които около 30 вида, срещащи се само в България, а 11 вида и 2 подвида от тях се срещат само в Централен Балкан и никъде другаде в света. Освен това тази част на Стара планина се обитава от 70 % от безгръбначните и 62 % от гръбначните животни у нас. Дивото великолепие на Балкана включва още и 229 вида мъхове, 256 вида гъби, 208 вида сладководни водорасли, над 200 вида лечебни растения. Птичият свят в парка е представен от около 130 вида – многообразие, което отрежда на “Централен Балкан” статут на орнитологично важно място в международен мащаб. Над 130 вида – висши растения и гръбначни животни са вписани в българската и световната Червени книги.

Световната значимост на Парка се определя от действащото формообразувателно огнище за растения и безгръбначни животни на кисела основа и представителна в световен мащаб територия за птиците от алпийската зона. 13 вида гръбначни животни имат в парка световно значими популации.

“Централен Балкан “ е едно от последните в Европа местообитания на едрите грабливи птици, мечката, вълка, балканската дива коза. Територията на парка е от национално значение за опазването на популациите на белогърбия кълвач, царския и скалния орли, златката, уралската улулица, лещарката, десетки видове прилепи.

Името на Стара планина – Балканът – е свързано с хилядолетната история на нашата земя. Не случайно целият полуостров и страните в него носят името на планината. Макар и със суров климат, непристъпни клисури и страховити долини планината е обитавана още от времето на праисторическия човек.. от времето на траките и древна Гърция през хайдушкото движение, до наши дни. Балканът е свидетел на всички културни и исторически събития и винаги е играел решаваща роля за съдбата на региона.

Векове наред населението на планината е ползвало богатствата на природата. И до днес тук традиционно се събрат дърва и сено, приготвят се местни специалитети от диви плодове и гъби, ползват се диворастящите лечебни растения събрали в себе си силата на Балкана. Открай време животновъдството е основен поминък на балканджиите. Все още съществуват останки от мандри, където до неотдавна се е преработвало млякото и са се произвеждали прочутите овче сирене и Балкански кашкавал.

С красива природа, величествени пейзажи, буйни реки, шеметни пропасти, голям брой красиви водопади и вековни гори, планината е притегателен център за всеки, успял поне веднъж да се докосне до вълшебната й сила. Населението живеещо около парка продължава да упражнява запазените местни занаяти, да използва в ежедневието си примитивните, употребявани стотици и хиляди години природощадящи технологии и да поддържа живи многовековните традиции и фолклорни празненства. Незабравимото гостоприемство на местните хора, благоприятния климат и прекрасните природни дадености, множеството културни, исторически и природни обекти дават добра възможност за приятно прекарване на времето, пълноценен отдих и разнообразни развлечения на съвременния градски човек. В границите на Парка има 22 планински хижи и няколко заслона. Множество маркирани туристически пътеки водят до най-атрактивните кътчета на Балкана. По билото на планината минава Европейския туристически маршрут Е-3 – Атлантически океан – Карпати – Стара планина – Черно море. В услуга на посетителите на парка работят два информационни центъра – в Карлово и Рибарица. За улеснение на туристите и подпомагане развитието на туризма в процес на проектиране и създаване са и други екологични, образователни и информационни центрове.

Националния парк създава прекрасни условия за развитието на всякакви видове природосъобразен туризъм. Тук всеки посетител може да усети допира с природата поемайки по планинските пътеки пеши, на кон или с велосипед, В зависимост от интереса си посетителите могат да посетят местните исторически и природонаучни музеи, етнографски сбирки, изложби на местни занаяти, традиционните фолклорни и религиозни празници на местните хора, минерални извори, басейни. Любителите на дивото могат да посетят най-затънтените кътчета на планината и да наблюдават живата планина отвътре. След вълнуващия ден всеки може да намери спокойствие в планинска хижа или селска къща, сред звуците на чановете или край огъня под звездното небе, облят от звуците на овчарския кавал.

“…Това е и най-голямата планина в тази част на света. Местното население я нарича Хемус или Хем…”, Херодот

…Кървавата планина. Дали защото тук някога се разразила битката между Зевс и Тифон или заради кървавите изгреви и залези…

Опазването, съхранението цялото това богатство, е поверено в ръцете на Дирекцията на Националния парк – регионална структура пряко подчинена на Министерството на околната среда и водите. Парковите служители контролират и координират дейностите на всички организации, институции, природозащитници и ползватели на парка. Служителите от седемте местни офиса оказват съдействие на посетителите, грижат се за тяхната безопасност, предотвратяват нарушения и извършват наблюдения върху растителния и животинския свят в парка.

Дирекцията разполага с подробна информационна база от данни и разработва и прилага образователни и природопознавателни, интерпретативни програми за посетителите.

Храм-убежище на природата и историята на България, Парк Централен Балкан опазва едни от най-величествените пейзажи в България, редки и застрашени от изчезване видове и съобщества, съхранява важни национални културни и исторически обекти от последните три хиляди години.

Резервати

*Биосферен резерват “Боатин”

Обявен през 1948 г. за запазване на находищата на редки и застрашени животински видове, като уралската улулица и пернатоногата кукумявка. Намира се в землището на с. Черни Вит – Тетевенско, северно от вр.Тетевенска Баба и се простира от 800 м до около 2000 м надморска височина. На площ от 1597.2 ха са съхранени едни от най-впечатляващите на Балканския п-в букови гори на средна възраст 170–220 години. В непосредствена близост до резервата се намира единственото находище на клек в Средна Стара планина. Животинският свят е много разнообразен. Включва целия биотичен комплекс, характерен за планинската зона на умерения пояс с представители: мечка, вълк, лисица, дива котка, бялка, златка, благороден елен, сърна, дива свиня. В недалечно минало рисът също е обитавал тези гори. Тук са установени 64 вида гнездещи птици, сред които малка и полубеловрата мухоловки, южен белогръб и черен кълвач, сокол скитник и др.

*Биосферен резерват “Царичина”

Обявен през 1949 г. за опазване на най-северното находище на бяла мура в света. Разположен е в землището на с. Рибарица – Тетевенско на площ от 3 418.7 ха. Съхранява горски и субалпийски екосистеми от около 900 м до 2198 м н.в. Най-широко разпространените дървесни видове след бука са смърчът, елата и бялата мура. От тревистите растения интерес представляват нарцисовидната съсънка, петнистата тинтява, балканската фитеума, старопланинската теменуга, панчичевата пищялка, кернеровата метличина и др. Гръбначната фауна включва повече от 30 вида бозайници, над 90 вида птици – 75 от които гнездят в резервата, както и 15 вида земноводни. “Царичина” е убежище и на седемте вида сови, характерни за българските планини. Срещат се видра, златка, мечка, вълк, язовец и др. Тук е единственото място в парка, където може да се наблюдава възстановяване на горната граница на гората.

*Резерват “Козя стена”

Обявен през 1987 година в землището на с. Чифлик – Троянско, за да се съхранят естествени елови и елово-букови формации и застрашени от изчезване растителни и животински видове. Общата площ на резервата е 904.3 ха. Срещат се повече от 40 вида растения, включени в Червената книга на България – старопланинска теменуга, панчичева пищялка, старопланинска лазаркиня, планинско секирче, кълбест салеп, самодивско лале и др. Тук гнездят и над 60 вида птици, от които в Червената книга на България са включени осояда, големия и малък ястреб, черения кълвач, гълъба хралупар. “Козя стена” е истински ботанически рай, събрал множество редки и красиви растения, сред тях и еделвайсите – негаснещите бели звезди на планината.

*Биосферен резерват “Стенето”

През 1963 г. “Стенето“ е обявено за народен парк. По-късно (1979 г.) е прекатегоризирано в резерват. Разположен е в Троянския Балкан по горното течение на р.Черни Осъм. Създаден е за да се запази изключителната красота на тази част от Стара планина – величественото ждрело Стенето. Поразяват с красотата си скалите в местностите Хайдушкото игрило и Чернокожа. Карстовата основа е предпоставка за образуването на множество пещери, някои от който са между най-дългите у нас – Куманица (около 2 000 м). Тук се намират и най-дълбоката пропастна пещера – Птичата дупка (91м). Основна част от горите са букови, срещат се още обикновен и воден габър, явор, шестил, тис. В “Стенето” се намира един от най-големите смърчови масиви в Средна Стара планина. Срещат се множество редки и защитени растения, като родопския силивряк и българкия ранилист. Твърде разнообразен и богат е животинския свят. Близо 100 от видовете са защитени. Характерните представители са мечка, благороден елен, сърна, дива коза, а от птиците бухал, скален орел, балкански кеклик, уралска улулица, врабчова кукумявка, пернатонога кукумявка. Общата площ на резервата е 3 578.8 ха.

*Резерват “Стара река”

Обявен е през 1981 г. за да се
запази уникален за Старопланинието комплекс от широколистни, иглолистни и смесени гори. Обхваща водосбора на Стара река и притоците й в землището на град Карлово на площ 1 974.7 ха. Гората в резервата е разнообразна – бук, ела, смърч, воден габър, явор, шестил и др. Тук са находищата на повече от 45 растения от Червената книга на България – сред които са родопския силивряк и панчичевата пищялка. Над 100 вида гръбначни животни се размножават на тази територия. Най-интересни сред тях са скалния орел, мечката, лещарката и др.

*Биосферен резерват “Джендема”

Това е най-големият резерват в парка – 4 220.2 ха и третия по големина в страната. Обявен е през 1953 г. за да се съхранят вековните букови гори, местната популация на дива коза, а също така и впечатляващи скални масиви с присъщия за тях растителен и животински свят. Тук се намира първенеца на Стара планина – вр. Ботев (Юмрукчал) – 2 376 м надморска височина. Под него се намира най-високия водопад у нас – Райското пръскало-124.5 м. В сърцето на резервата е най-значимия растителен формообразувателен център. Поради непристъпните пропасти, зъбери и скални гребени, растителното и животинско разнообразие не са добре проучени. Тук е царството на дивата коза, мечката, балканската пъстърва.

*Резерват “Северен Джендем”

Най-високо разположеният резерват в парка. Обявен през 1983 г. за да се запазят субалпийски скални и горски местообитания, редки и застрашени от изчезване видове и уникални геоморфологични и хидрологични обекти. Резерватът обхваща северната стена на Старопланинския първенец – вр. Ботев, като общата му площ е 1610 ха. В границите на резервата са съсредоточени множество водопади, запазено е необичайното съобщество на сибирска хвойна, миртолистен рододендрон и синя боровинка. Тук е царството на грабливите птици – скален орел, сокол скитник и др. От едрите бозайници се срещат мечка, дива коза, благороден елен, вълк, сърна, дива свиня. Единствено в растителния свят находище на балканско плюскавиче.

*Резерват “Соколна”

Създаден през 1979 г. Обхваща част от водосбора на реките Соколна и Кюй дере в планинския масив Триглав, от 730 м до 1 770 м надморска височина. Разположен е в землището на селата Скобелево и Асен. Тук се намира най-голямото тисово находище в Стара планина. Горите са съставени от дъб, габър, мъждрян, явор. В ниските части се намира и естествено находище на люляк и казашка хвойна. Една от естествените градини на България, съхранила множество редки и застрашени растения – старопланинска иглика, жълт планински крем, старопланински еделвайс, родопски силивряк, рохелова каменоломка. Птичето разнообразие е голямо – скален орел, ловен сокол, сокол скитник, голям и малък ястреб, обикновена ветрушка, бухал и др.

*Резерват “Пеещи скали”

Резерватът е обявен 1979 г. за да се съхранят местообитания във високопланинската безлесна зона, естествени букови гори и характерната фауна във водосбора на р. Росица. Обхваща землищата на селата Стоките и Кръвеник. Резерватът защитава вековни букови гори със специфични растителни и животински видове. Едно от оптималните местообитания на кафявата мечка. Срещат се и благороден елен, сърна, дива свиня, черен и белогръб кълвач.

Флора

По фитогеографска принадлежност територията на НП”Централен Балкан” се отнася към Централно-Балканския окръг на Илирийската провинция от Европейската широколистна горска област.

На територията на парка са установени около 2 337 вида и подвида растения, включващи около 1900 вида и подвида висши растения, 188 вида и вътревидови таксони водорасли, 229 вида мъхове, 15 вида папрати, по 1 вид плаунообразни и бронецови и 3 вида хвощови. Това представлява над 50 % от видовото разнообразие на флората в България.

В Национален парк “Централен Балкан” са представени изцяло или с частични елементи шест растителни пояса: пояс на ксеротермни дъбови гори, пояс на ксеромезофилни и мезофилни дъбови и габърови гори, буков пояс, иглолистен пояс, пояс на субалпийското редколесие, клекови и хвойнови храсталаци и алпийски пояс.

Горите заемат около 56% от цялата територия на парка. Широколистните гори са 86% от общата площ заета от гори.

Пояс на ксеротермни дъбови гори – обхваща най-ниските части от територията на парка на височина 550-650 м н.в. като на места се изкачва до 800-900 м н.в. Застъпен е само по южните склонове. Дървесните съобщества са доминирани от цер, благун и космат дъб. На мястото на изсечените дъбови гори върху по-големи площи се формират вторични съобщества на келяв габър. В пояса са представени добре и водния габър и изолирано черен бор. Интерес представляват и компактните съобщества на червената хвойна.

Пояс на ксеромезофилни и мезофилни дъбови и габърови гори – обхваща частите на парка до около 800-900 м н.в., главно по южните склонове, има почти непрекъснат характер. Преобладават съобщества на обикновен горун, обикновен габър и келяв габър. В по-малка степен са представени формациите на мъждряна, липата и водният габър.

Пояс на буковите гори – обхваща среднопланинските части на парка във височинния диапазон 800-1600 м н.в. Разположен е почти равномерно от двете страни на билото като на места се осъществява териториална връзка юг-север. Има непрекъснат характер като на места буковите гори образуват масиви от порядъка на 1 000 – 3 000 ха. Основният средообразуващ вид е обикновеният бук, чиято формация е най-широко разпространена в парка. Покривайки 44% от парковата територия, буковите гори заедно с тези в непосредствена близост до парка, заемат приблизително 60 000 ха и представляват най-обширните и най-компактни, относително неповлияни от човешка дейност масиви от този вид в цяла Европа. Средната възраст на буковите съобщества в парка е 135 г.

В границата на буковия пояс характерно място заема формацията на обикновената ела. Тя обхваща значителни площи по северните склонове, и макар и фрагментарно, присъства и по южните склонове на планината.

Пояс на иглолистните гори – представени са фрагментарно и не образуват непрекъснат пояс в границите на парка. Най-широко разпространение в този пояс има формацията на смърча. В участъка между върховете Картала и Юмрука се намира най-северното в света и единствено за Стара планина естествено находище на балканския ендемит бяла мура.

Пояс на субалпийското редколесие, клекови и хвойнови храсталаци – наблюдава се по протежение на горната граница на гората, между 1 500 и 1 850 м н.в., до билото на планината. Растителната покривка на този пояс се състои от широко разпространени храстови формации на сибирска хвойна, черна боровинка, връшняк, по-ограничено разпространение имат малина, клек, мечо грозде. Особен интерес представлява клекът, чието единствено известно в момента находище в Средна Стара планина се намира в границите на парка.

Под влияние на интензивния пасищен режим в миналото растителната покривка е претърпяла сукцесионни изменения, довели до устойчиви, заемащи оширни територии съобщества на картъл. Пашата и предизвиканите пожари ограничавали разпространението на сибирската хвойна.

Алпийски пояс – има подчертано фрагментарен характер по най-високите била и върхове – вр. Ботев, вр. Вежен, вр. Амбарица, вр. Триглав и др.характерни представители на алпийската растителност са формациите на синята боровинка, скалната полевица, триделната дзука и извитата острица.

Паркът съдържа група от таксони с висока консервационна значимост. Тя включва защитените по закон, локалните, българските и балканските
ендемити, видовете включени в Червената книга на България, В Червения списък на Европа и в списъка на IUCN на застрашените видове.

Локални ендемити: ахтарово шапиче, звездоцветно шапиче, юмрукчалско шапиче, фривалдскиева микромерия, старопланинска иглика, български ранилист, крумово великденче, старопланинска теменуга, карловска метличина, балканско плюскавиче, влакнеста чубрица.

Редки: планински явор (жешля), българско шапиче, ахтарово шапиче, юмрукчалско шапиче, балканско шапиче, звездоцветно шапиче, грациозно шапиче, балканска пищялка, мечо грозде, кръглолистна росянка, лавровишня, български ранилист, лудо биле, старопланинска лазаркиня, кернерова метличина и др.

Застрашени: меколистно шапиче, жълта тинтява, петниста тинтява, безстъблена тинтява, мечешко око, обикновено кокиче и др.

Защитени от закона за защита на природата: нарцисова съсънка, кернерова метличина, мечешко око, благаево бясно дърво, кръглолистна росянка, снежно кокиче, казашка хвойна, еделвайс, жълт планински крем, старопланинска иглика, златовръх, алпийска роза, ринхокорис и др.

Видове, включени от списъка на CITES: снежно кокиче, видове от род Салеп.

Видове, включени в Червения списък на Европа на застрашените видове: кернерова метличина, старопланинска иглика, стефчова тлъстига, червеникав дебелец, старопланинска теменуга, български скален копър, стрибърниев карамфил и др.

Видове, включени в списъка на IUCN: трансилванска камбанка, рилско подрумиче, родопски силивряк, звездоцветно шапиче, неразделнолистно шапиче.

Мъховата флора – по литературни данни обхваща 229 вида, които представляват 34% от видовете и 62% от семействата в България. Два вида фигурират в Червена книга на европейските мъхове, а седем вида попадат в списъка на застрашените в България мъхове.

Водораслова флора – в единственото в парка езеро Саръгьол се срещат пет вида, представители на прокариотните и еукариотни водорасли. Това е и единственото находище в парка за Osscilatoria ingrica, поради което видът се категоризира като рядък и локално застрашен от изчезване.

Фауна

Национален парк “Централен Балкан “ е сред най-ценните природни територии в Европа. Значението му за природозащитата и като формообразуващ център се определя от широкия спектър на екологичните, естетическите и социалните стойности, които му придават неповторимост. Паркът съхранява забележителното богатство от местообитания и уникалното биологично разнообразие в Средна Стара планина. Високото ниво на ендемизъм сред растителните видове го нарежда между най- важните в света защитени територии. Той има съществено значение и за запазване на някои глобално застрашени животински видове – тук са едни от последните техни почти незасегнати и жизнени популации на Стария континент. “Централен Балкан” опазва и едни от най-величествените пейзажи в България – извор на вдъхновение за посетителите и за цялата нация. Съхранява важни национални културни и исторически обекти от последните три хиляди години. Изключително подходящ район за туризъм. Тези качества определят неоценимата природозащитна и социална роля на Националния парк за България и за света.

Не случайно го наричат “извор на живот”. Паркът впечатлява с изключителното си биологично разнообразие. Националния парк е разположен в централната част на България. Той обхваща най – високата част на Централна Стара планина.Общата му площ е 71 669, 5 ха, от които 44 008, 8 ха. горски фонд, 27 668, 7 ха – високопланински пасища и ливади. В парка се намират 9 природни резервата – “Боатин”, “Царичина”, “Козя стена”, “Стенето”, “Стара река”, “Джендема”, “Северен Джендем”, “Пеещи скали” и “Соколна”. Резерватите “Боатин”, “Царичина”, “Джендема” “Северен Джендем” са
обявени за биосферни в рамките на програмата на UNESCO “Човек и биосфера”.

Законът за защитените територии определя Националния парк като парк с национално значение. През 1999 г. паркът е официално прекатегоризиран в Национален парк и става един от трите български национални парка. Тази класификация съответства на Категория II за защитени територии съгласно Международен съюз за опазване на природата и природните ресурси /IUCN /.

Изключително е фаунистичното разнообразие на територията на парка.От безгръбначната фауна досега са известни 2 387 вида и подвида, обхващащи 261 редки/стенотопни/ вида, 168 ендемита, 108 реликта, 36 вида включени в световни и европейски списъци на застрашени видове и 10 вида защитени в България. Сред насекомите с консервационна значимост са: гъсеничар, син бегач, аполонова пеперуда, българска еребия, родопска еребия, родопска сенница, лилава върбова пеперуда, седефка и др.Сред гръбначните животни, през последните 30 години са установени : 6 вида риби, 8 вида земноводни, 14 вида влечуги и 123 вида птици срещащи се през размножителния период.

През настоящата година Дирекцията на парка извърши разселване на еднолетна балканска пъстърва с цел подпомагане популациите.Това се налага поради намалялата численост на вида.

Разнообразието на хабитатите и благоприятното им екологично състояние, както и географското положение на парка определят “Централен Балкан” като една от най – значимите защитени територии в България за опазването на националните популации на голям брой гнездещи видове. В парка се размножават жизнените популации на 3 от установените в България 4 биомно ограничени видове, характерни за Алпийската зона – скална завирушка, скалолазка и жълтоклюна хайдушка гарга. Паркът е едно от местата с най-голямо разнообразие на грабливи птици в България. За съжаление, за някои от осемнайсетте вида, срещали се в миналото, днес са останали само писмени сведения. Двете най-едри европейски грабливи птици – брадатия и черния лешояд са изчезнали преди повече от 40 години поради ширещото се бракониерство, използването на отровни примамки за вълци и лисици и замирането на номадското овцевъдство. Белоглавият и египетският лешояд вече не гнездят в парка, но появата им през пролетния сезон ни дава надежда, че те ще се завърнат на тази територия в недалечно бъдеще.Паркът е територията с най-голямата популация на скален орел в Европа. Царският орел, който е застрашен и в световен мащаб, се намира в още по-неблагоприятно положение. От тези птици в парка гнездят само две двойки, а популацията им страната е под тридесет двойки. В парка гнездят осоядът, два вида мишелови и два вида ястреби, както и четири вида соколи.

Бозайниците в парка формират три основни групи –прилепи, дребни бозайници и едри бозайници.

Досега на територията на парка са установени 18 вида прилепи, от общо 29 вида в България.Съществува голяма вероятност да бъдат открити още няколко вида, тъй като по проекта CORINE Biotopes в района на парка и прилежащите му територии бяха установени общо 23 вида прилепи. Осем от видовете прилепи в парка са световно застрашени, а всичките установени 18 вида фигурират в Приложенията на Директивата на Европейския съюз за хабитатите.

През 2001 г. година стартира работата по картиране на лалугеровите колонии и набелязване на мерки за опазване на техните местообитания от настъплението на хвойната и висотревието. Това е комплексна задача от изключително голямо значение за съхраняване на най-важните видове в консервационен аспект: царски и скален орел, ловен сокол, поради пряката им връзка с лалугера като хранителна база. Лалугерът е включен в световната Червена книга като уязвим вид. Наред с лалугера ще бъдат картирани и находищата на друг световно уязвим вид – сляпото куче.

Едрите бозайници в парка са представени от 17 вида. Теренните
проучвания през последните години показват, че числеността на благородния елен търпи изменения в низходяща посока.Един от най-интересните и същевременно силно застрашени видове в цялата страна е дивата коза.Старопланинската популация на вида се намира изцяло на територията на парка. Нарасналото през последните години бракониерство, доведе до силно редуциране на неината численост.Поради което Дирекцията на парка възложи разработването на План за действие за опазване и възстановяване на дивата коза. Ще бъде направена оценка на сегашното състояние на вида – численост, полова структура, жизненост, миграции.Ще бъдат анализирани факторите влияещи върху състоянието й, както и осъществяването на конкретни мерки за стабилизирането и опазването на вида.

Паркът се обитава от значителна част от българската популация на мечката – около 60 животни.Рисът, заедно с мечката и вълка е един от трите европейски едри хищника, които впечатляват и вдъхват страхопочитание. В нашата страна рисът се е срещал във всички стари планински и равнинни гори. Вначалото на века обаче числеността му постепенно започва да намалява. Основни причини са изсичането на горите и преследването на хищника заради ценната му кожа, както и твърденията, че рисът нанася щети на домашните животни. До 30 – те години все още може да се види в Средна Стара планина и Рила. През 1941 г. в Рила немски войници убиват рис. В Червената книга тази дата отбелязва изчезването на риса в България. Преди 9 години бяха направени проучвания за възможностите за реаклиматизация на риса. Бяха оценени условията в страната и подходящ се оказа районът на НП “Централен Балкан”.

Като обитаващи парка със световно значими популации могат да бъдат отбелязани: снежната полевка, лалугерът, сляпото куче, бехщайновият нощник, дивата котка, горският сънливец, лешниковият сънливец, балканската дива коза, полубеловратата мухоловка, белогушият дрозд, балканската завирушка, балканска чучулига и южният белогръб кълвач.

Паркът е най-важната защитена територия със световно значение за опазването на полубеловратата мухоловка, южния белогръб кълвач, бехщайновия нощник, лалугера и планинското сляпо куче.

Тук е едно от последните в Европа местообитания на едрите грабливи птици, мечката, вълка, балканската дива коза.

Територията на парка е от национално значение за опазването на популациите на царския и скалния орли, уралската улулица, лещарката, десетки видове прилепи.

“Централен Балкан” е изключителен природозащитен резервоар, в който се съхраняват около 70 % от срещащите се в България безгръбначни таксони, 54 % от размножаващите се в страната видове сухоземни гръбначни животни.

Културно наследство

Националният парк е сърцето на Стара планина. Наричат я още “Балкан” – име, свързано не само с хилядолетната история на нашата земя, но и сложило своя знак на полуострова и страните в него пред света.

Балканът винаги е заемал особено място в сърцето на всеки от нас заради ролята, която има в национално-освободителните борби и Възраждането. Той е магическа парола, открехваща най-съкровените кътчета на българската душа. Свидетел и памет за победи на духа и исторически изпитания по пътя на един народ през годините.

Усвояването на Стара планина започва в края на бронзовата и началото на старожелязната епоха /ХІІ или ХІ в. пр. Христа/ и се свързва с трайни поселения на траките в Предбалкана. Ролята на планината е както суровинна база – рудодобив, дърводобив и пасища, така и възможност за защита на населението по време на походите на македони, келти и римляни.носител на планински тип култура е компактно тракийско население , известно в повечето случаи като “независими”, “автономни” траки и “планински траки”. Името на планината Хемус става особено популярно в античната
литература с идването на римляните в тракийските земи – І в. пр. Христа. Варварските нашествия в римските провинции през Късната античност /ІV – VІ в. сл. Христа, превръщат

планината в зона, която запазва романизованото тракийско население от асимилация. През това време са построени или възобновени стотици укрепления, които играят ролята на втори отбранителен вал след р. Дунав, за възпиране на нашествениците от север и североизток.

Заради стратегическото си значение, в историята на славяните и българите Стара планина става синоним на закрилник. По време на турското владичество тя има доминираща роля за запазване на българската народност и култура. Изследванията показват, че до ХVІІ в. най-многобройни християнски селища са разположени в Предбалкана и някои високи части на планината. Труднодостъпният планински релеф и будния дух на планинското население са предпоставка турската власт да определи особен статут и привилегии на многобройните селища.

При настъпилото духовно оживление сред българите в началото на ХІХ в. в пределите на Стара планина започва бурното развитие на най-проспериращите Възрожденски центрове, чиито жители играят важна роля в историята на България – Клисура, Сопот, Карлово, Калофер, Габрово, Тетевен, Троян и съпътстващите ги десетки манастири, църкви, училища, художествени ателиета и школи. Стара планина става арена на най-героичните страници от борбите за освобождение. През 1867 г по билото на планината минават четите на Филип Тотю и Панайот Хитов с байрактар Васил Левски. Четниците от разбитата във Врачанския Балкан Ботева чета са пръснати из планинските дебри. Историята на Априлското въстание пишат с кръвта си бунтовниците от Хвърковатата чета на Георги Бенковски, оцелелите от нея, както и клисурските въстаници, търсят спасение в Тетевенската планина. Последни сражения водят четите на Цанко Дюстабанов, Фильо Миленовски, Христо Петров. Златишкият и Троянски проход пазят спомена за форсирането на труднодостъпните планински била по време на Освободителната война през 1877-78 г.

Паметта за бурната история пазят днес десетки знаци. Археологически паметници – тракийските крепости Чертиград южно от Тетевен, Паунов камък и Джуглата при с. Тъжа; римски кастели и наблюдателни кули – Пирдопската крепост, крепостта Манастира до с. Тъжа, преградната крепост на Марагидик. И досега са запазени основите на пътни станции –мансии, като Монтемно на Троянския проход и Манастирчето до х. Тъжа, свидетелство за оживените пътища през Троянския проход – най-високият римски път на Балканите, през масива Триглав и близкия Марагидик.

През Средновековието старите пътища не заглъхват и върху разрушените антични крепости изростват анови , по-големи – български. Южните склонове на балкана се опасвата от яко крепостна система – Копсис, Аневско кале – най-добре запазеният представител на замъчната архитектура у нас, Сопотско кале, Трънтъжа, Крън. От ХІІ век до края на ХІХ в първостепенно значение, като събщителни артерии играят пътищата през Марагидик между с. Тъжа и с. Острец, големият Верейски друм от Дунава през Балкана и Срдна гора и Тракия. През време на османското владичество Балканът става убежище на хайдутите. Легенди пазят героичния спомен за Вълкан войвода, Добрил войвода, Калифер войвода – основателя на Калофер.

Историята, легендите и бита, откриваме днес в многобройните имена на скали и местности: Голям и Малък Жидов дол, Жидов рът, Житови равнища, Жидовец, махала Жидов дол /Нешковци/ – спомен за рударството; Хайдушкото сборище, Хайдушката воденица, Хайдушката поляна, Хайдушкото игрило; Маркова дупка, Марковите хармани, Марковите трапези, Марковите венци, Марагидик, Мариният камък – на Крали Марко и сестра му Мара; Попови гробове – лобно място на четници, предвождани от свещеник; Карцов бук по името на ген. Карцов, чийто отряд в боевете за Троянския проход през януари 1878 г. превзема укрепения връх и настъпва
в Южна България.

В етнографски план населението от север и от юг на Балкана има свои особености. Балканци, балканджии, горненци е населението на Стара планина северно от билото. Стар традиционен поминък на балканджиите е животновъдството – в селата на Тетевенския, Троянския, Севлиевския и Габровския край. В много от селищата – особено в полупланинските и високопланинските, той главният поминък или първостепенен наред с горянството, овощарството, занаятите и търговията. Занаятите възникват на база на местните суровини и енергийни източници. Абаджийство, кожарство, кожухарство, кафтанджийство, ковачество, грънчарство, дърводелство, медникарство определят облика на селища като Ловеч, Тетевен, Троян и Габрово в периода от края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. Традицонното облакло на мъжете е чернодрешно, на жените – сукманено, като украсата с пъстри тъкани и шевици е по-слабо застъпена за сметка на металните накити. За народното изкуство на балканджиите е характерна дърворезбата – Тетевенска разбарска школа; приложната живопис – Тревненската художествена школа, тя е преди всичко иконописна /зографска/. Народното песенно творчество е богат на хайдушки мотиви, епосът – на митологични и новелистични мотиви. Сред танците особено популярна е ръченицата . Коледуването и лазаруването са обичаи, при които се изпълняват обредни танци. Типични музикални инструменти са гъдулката и кавалът.

Тракийци се нарича населението живеещо по южните склонове на Централна Стара планина.Равниният терен предопределя развитието на земеделие – зърнодобив, лозарство и градинарство, в селища като Кисура, Карлово, Калофер подстъпите на планината са условие за развитие на скотовъдство.Поминикът е свързан с развитието на занаяти като кожарство – Карлово, Сопот, Клисура, басмаджийство, копринарство, папукчийство – Карлово, железарство, стъкларство, терзийство, абаджийство, златарство, гайтанджийство – Калофер, казанджийство и др.Сред най-важните занаяти на яг от билото е гайтанджийството. До Освобождението в Карлово са работели над 2000 чарка, в Калофер – 1 200. Калоферските шаяци и гайтани достигат до Цариград, Мала Азия, Египет, а гайтаните – на пазарите в Македония и Босна.

В навечерието на Освобождението се развива овощарство, розопроизводство, скотовъдство. Първи карловци построяват за дестилация на розовото масло медни казани по указанията на арабски живописец. Към 1820 г. в Карловско има около 5 6000 декара розови градини.

Традиционното облекла на мъжете е типично чернодрешно – широко набрани потури с тесни под коленете крачоли, а на жените – сукманено – без ръкави, с богата везбена или апликирана украса и дъги опашки, спускани на плещите.За календарните обичаи и обреди са характерни кукерите със засилена оплодителна и аграрна символика. Предпочитан образ е камилата, наричана джамал. Разпространени са заговезнишките огньове, лазаруването – свързано с танца “буенец” и обичаят “пеперуда”. Изкуството на тракийката е в изработване и украса на тъкани, свързани с облеклото и обзавеждането на жилището. Народната песен е богата на хайдушки мотиви, музиката и хората са значително спокойни, без да губят чувствителност към ритъм. Тракиецът изживява играта, с много чувства и настроение, жените играят по-сдържано и копро. Най-разпространени са хората и лесите, а от индивидуалните танци – ръченицата. Играят се и танци свързани с обичаи – сурвакарски, кукерски, нестинарски. Пазят се и традиции, свързани с караканчанската култура.

Туризъм

Едно от основните предназначения на НП”Централен Балкан” е туризма.

В парка съществуват множество туристически маршрути, разположени от северната или южната част на планинското било. Общата дължина на тези маршрути е около 670 км. Пътеките, по които преминават първостепенните туристически маршрути са добре маркирани и обезопасени . Те предлагат на посетителите възможност за пълноценнен
отдих, духовно обогатяване и почивка сред природата като не се уврежда околната среда. От север изходни пунктове за пешеходен туризъм са с.Черни Вит, с.Рибарица, с.Чифлик, с.Черни Осъм, гр.Априлци и м.Лъгът. Маркираните туристически маршрути са 16. От южната страна изходни пунктове за парка са с. Антон, гр. Клисура, с.Розино, с.Христо Даново, гр.Сопот, гр.Карлово, гр.Калофер, с.Тъжа, с.Габарево и с.Скобелево. От тук тръгват 9 маркирани туристически маршрута. По централното било през парка преминава международен планински маршрут Е-3

/Атлантически океан – Карпати – Стара планина – Черно море /, известен с отсечката си в България като “Ком – Емине”.

На територията на парка са разположени 20 туристически хижи с общ капацитет от 1434 легла, които се стопанисват от БТС. Освен това са изградени и 4 ведомствени бази с 264 легла и 3 туристически заслона с 40 легла / за ползване при лоши метеорологични условия/.

В съответствие с целите на парка , в него се насърчава предимно пешеходния туризъм и се препоръчва ограничаване на броя на нощувките в хижите, попадащи в резерватната зона на парка. За любителите на дивата природа, екстремните спортове, ездата и планиския велосипедизъм са разработени специализирани маршрути само на определени места в парка, за да се намалят неблагоприятните въздействия върху природата.

Определени са 10 маршрута за конен туризъм, 4 – за велотуризъм, маршрути за наблюдение на птици, на растения, на едри бозайници, общоопознавателни, културно-исторически, пещерняшки, фотолов, алпийски и ски-рали.

Изгражда се система за краткотраен отдих в парка , състояща се от места за бивакуване, места за палене на огън с обособени кътове за почивка, места за почивка, погледни места и обособени входни места към парка.

Информация за парка и посетителски услуги се предлагат главно в хижите и в районите за отдих около парка. Разстоянията между населените места и границите на парка са достатъчно малки и позволяват осъществяването на краткосрочни /еднодневни или няколко часови/ престои в парка. На разположение на посетителите на НП”Централен Балкан” са четирите партньорски информационни центрове за парка в с. Рибарица /сградата на Читалището/, с.Черни Осъм /в Природонаучния музей /, в гр.Карлово /до местн.Бешбунар/ и в гр. Клисура / Историческия музей/.

Добри възможности за настаняване , хранене и закупуване на сувенири , наемане на коне и велосипеди предлагат множество малки хотели , ресторанти и магазини в селищата около парка.

За сигурността на посетителите в парка се грижат местните отряди на ПСС към БЧК. Чрез тях могат да се ангажират и планински водачи за парка.

Comments are closed.