Get Adobe Flash player


CHERNIVITBANNER

Георги Бенковски и Нейо Крачунов

Годината е 1876, Априлското въстание е разгромено. Бенковски повежда Хвърковатата чета към Стара планина. Целта му е да срещне Ботевата чета или да ги преведе във Влашко и от там да продължи революционната борба. Въстанците потеглили с „отворен байрак“. Големият мемоарист Захари Стоянов пише за четата: „Тя се състоеше от 70-75 души, повечето конница.“ Тръгват, „без път, на север към Етрополе. Започва да вали. Дъждът се усилва, пада град, валежът преминава в мокър сняг.“-пише в спомените си Тома Георгиев (първият секретар на четата). Въстаниците попадат на засади от турската потеря първо около Етрополе и после на запад с.Лопян, някои се загубват през продължителния преход.

Бунтовниците срещат трима овчари, които им донасят хляб, сланина, кисело мляко и парче каменна сол. Двадесет годишният син на единия овчар ги повежда към Тетевенския район. На 7 май /стар стил/, след раздялата с водача си, четата почива в местността Блюци. Захари Стоянов пише: „Намаленият състав на Хвърковатата чета започва да се суши на появилото се вече слънце. Петдневният дъжд и мъгла са просмукали цялото облекло. Някои търсят киселец, други заспиват. [1]

Тогава се срещат с Нейо Крачунов.

Част от четата виждат един българин, който „се щурал около една нива кокорузи“. Изпращат 5-6 души, които довеждат изплашения човек от махала Остриля на село Черни Вит. „Той беше човек на възраст около 40-45 години, сух, висок, с черни тънки мустаци и ако не се лъжа името му беше Станчо, родом от колибите.“[З.С.]
З. Стоянов бърка и името на човека , и неговата възраст. Авторът на „Записките…“ пише за името му „ако не се лъжа“, но той греши. В действителност това е Нейо Крачунов от махала Остриля на с.Черни Вит, тогава Колиби Черни Вит. Той е роден през 1819 година. През тези години от Остриля с име Станчо е бил само бащата на двамата братя, заточеници от Арабаконашкия обир, Марин и Въло Станчеви. „След посещението на З. Стоянов, по-късно след освобождението в Тетевенския край и след излизане от печат на неговата книга“записки по…“ случаят за Нейо Крачунов добива необходимата гласност. За това тетевенския историограф Д.Д.Стойчев пише, че: „З.Стоянов в своите записки погрешно нарича Нейо Крачунов – бай Станчо.“[За повече информация-книгата на Райко Райков „Село Черни Вит“]
„На въпроса, що има в Тетевен, в Троян, па и в Търново, въстанали ли са българите, какво се слуша въобще, бай Станчо ни отговори с треперящ глас следующото:
– В Тетевен има 2000 души турска редовна войска и башибозуци, които обикалят всекидневно из гората и се канят да ни колят. Никой не може да се подаде из селото навън… Аз съм излязъл, придружен от двама цигани, които ме чакат там под дървото. Оставете ме да си отида, ако сте християни; бягайте и вие на където ви видят очите, докато не са ви подушили!..“[З.С.]
Рухва последната надежда-за въстание в Северна България!
Настъпва голяма суматоха. Войводата взема решение остатъкът от четата да се раздели на по-малки групи и всеки да търси свой път за спасяване.
Йоно Митев предполага, че тогава Г.Бенковски и З.Стоянов вземат решение да се насочат не към Тетевен, а към Троян, където смятали, че ще намерят връзка с троянските съзаклятници, и особено с тези от манастира. Отец Кирил имал стари връзки с игумена архимандрит Макари.[Пос.съч.] Някои от четниците не одобряват войводското решение за разформиране на четата, но водачът е категоричен.
„Простихме се наред с всичките си другари и всеки потегли набързо, накъдето му видят очите. Едни плачеха, други проклинаха, трети мълчаха, убийствено. Така щото грозната картина беше пълна по всичките линии.“[З.С.]

Дружината се разделя на няколко групи. Колко и кои четници са достигнали до Острилската пещера?
В основната група са Георги Бенковски, Захари Стоянов, отец
Кирил Слепов и Стефан Радович /Стефо Далматинеца/. Той е двадесет и три годишен мъж, знаменосец, който си бил загубил австрийския паспорт./Други четници с такъв паспорт се предават в конака, като разчитат, че като чужди поданици турската власт ще ги помилва./ Отец Кирил Иванов Слепов е роден през 1830 година. Бил е калугер в манастира „Св. Петър“ в Пазарджик, а после е избран за игумен на манастира „Св. Никола“ в с.Калугерово. Той е носел в дисагите си кръста от с.Поибрене. Носел e и парите на четата.

„Четниците се покатерват по камъните и влизат в пещерата. Тя е доста „тясна навътре“, дъното й се губи в „мрачна неизвестност“. „Около един час стояхме в това странно жилище, без да можем да се успокоим за минута“- спомня си Захари Стоянов. Наплашените бунтовници напускат пещерата, без да дочакат своя укривател. Тази пещера признателното потомство е нарекло „Бенковската пещера“.

След раздялата си с неизвестните и опасни бунтовници Нейо Крачунов се завръща в дома си. Къщата му се намира на около един километър от пещерата, където е укрил войводата и другарите му от неочакваната чета. Той е съсед на комитетските дейци и заточеници Въло и Марин Станчеви. Той знае за Арабаконашкия обир, за последвалата го трагедия. Нови събития стават и сега-турците са се разшетали и са озверели, а сега и тези комити. Всички тези фактори дават сила и укривателят се завръща в пещерата, с обещаната храна. Но не намира никой. След като вижда разхвърляното имущество на четата, Крачунов се завръща в своята махала Остриля. Привечер, за да потърси повторно бунтовниците отива и Елка Стоянова Маринова Станчева. Баща й Стоян Ст. Иванов-Човканя през деня бил с овцете и забелязал непознатите въоръжени хора. Той също настоял дъщеря му да отиде с храна под пещерата. Но и Елка не намира никой. Тревожна била нощта за махленците и за цялото село, през което преминали четниците за конака. Още по-тревожни били следващите дни.
На сутринта на 8-ми май баба Пенка от махала Стратев кръш видяла скитащите коне около пещерата и страхът се увеличил. От предалите се в конака четници властта била научила вече, че Нейо Крачунов е укрил „баш комитата“-войводата Бенковски. От Тетевен за с.Черни Вит. са изпратени веднага войници да арестуват смелия колибар. Тетевенският историограф Д.Д.Стойчев уточнява, че Нейо Крачунов е арестуван в махала Десеткар.[Д.Д.Стойчев, „Тетевен-минало и днес“,1924г.,с.93]
Крачунов отказва да е срещал непознати хора. Тогава е откаран веднага в града, в конака. Отново скрива истината. Започва жестокият побой. В конака е докарана и жена му Йона. Смелият българин не иска да предаде непознатите и продължава да мълчи. Турците употребяват инквизиция-нагорещяват една верига на огъня и я оплитат около врата и тялото на коравия селянин. Озверени, душманите забиват под ноктите на ръцете му клинци /гвоздеи за подковаване на животни-Р.Р./. Крачунов изпада в безсъзнание. Оставят го през нощта да отпочине и на сутринта го подкарват към селото. Жена му е освободена да се пробере у дома си. Достигат до родната му махала, като се движат по източния бряг на река Черни Вит. За по-бързо предвижване турците са возели Нейо Крачунов в една кръляшка/едноосна кола/. [Данните са от Трифон Трифонов] Спират срещу къщите, в района на днешната ВЕЦ „Черни Вит“. Започват отново разпита. Турците знаят вече доста неща, но не знаят къде е главният войвода. Него те търсят. Него крие и героят Крачунов, без да знае кой всъщност е комитата. Смелият българин поглежда роден дом и родните места и твърдостта му се увеличава. Заплашват го отново с веригата. Отговаря, че нищо не знае. Тогава турците го повеждат през Станчов мост по посока на с. Лопян и с. Брусен… Те са предполагали, че това е районът, където се укриват още бунтовниците. Достигайки до средата на дървеното мостче, героят Нейо Крачунов, решил да спаси живота на скритите юнаци и името си от позор, се хвърля в бурните води на р.Черни Вит. Това е героичният подвиг на Нейо Крачунов, българин честен, безстрашен, патриот, дал подслон на легендарния Георги Бенковски.
Турците остават слисани. Пълноводната река
повлича надолу полужизненото тяло на българина. На около 200-300 метра той успява да се хване за един корен и се измъкнал на брега. Турците повярвали, че Аллах е спасил гяуринът от смъртта, закарали го в дома му и го оставили да оздравява. След няколко дни той въобще отпаднал от вниманието на властта.
Нейо Крачунов доживява Освобождението и подпомага събирането на сено и храна за руската войска. Живее до 1899 г. Често е разказвал страшната история от май 1876 г., показвайки следите от нагорещената верига по тялото си и обезформените си нокти и пръсти на ръцете. [1]

Източници:
1. Райков, Р. Село Черни Вит /Историческо описание/. Ловеч, ИК Карис, 1998.

Comments are closed.